Сигурно сте чували за Хенри Форд и неговия автомобил марка Форд Т, с който повечето американци в миналото са се опитвали да се асоцират.
Но не само за този американец ще стане дума в тази история. На територията на нашата страна също са се раждали и продължават да се раждат велики хора.
Мито Орозов се ражда през 1859 година във Враца в семейството на възрастни родители. На 17 години загубва баща си,
принуден е да напусне училище и да се грижи за майка си и сестра си. Започва работа като чирак железар, а същевременно е и повлиян от местната тайна революционна организация. След освобождението на България младият занаятчия окончателно избира своя път на железар. Неговото любознание определя житейския му път и поставя основите на нравствените му ценности, с които остава запомнен.
Дълги години Мито Орозов задържа вниманието си
над книги, от които собственоръчно преписва важни за него пасажи. Силната му воля за самообразование и връзката му с близки приятели с по-висок образователен ценз му дават необходимият тласък в избраната от него сфера на развитие.
Следосвобожденска България изостава силно в своето икономическо развитие. Старите волски каруци от времето на османското владичество е трябвало да бъдат заменени с устойчиви и съвременни возила, с които да могат да се придвижват стоки и хора.
Натрупаните знания и практически умения вдъхват кураж на Мито Орозов за създаването на работилница за производство на така наречените “модерни коли“ за онова време.
Иноватор за своето време, Мито Орозов се спуска в предизвикателството да произвежда файтони и каляски. Работилницата се състояла от 3 отделения – дърводелско, железарско и бояджийско, в които работят и чуждестранни кадри с нюх към работата и голям майсторлък. Визионерът Мито Орозов държи на висококачествените материали. За направата на колите си използва чамов и буков материал. Изключително значение за файтоните бил дървеният осенов материл (материал от ясен), от който се изработвали сандъка и колелата. Боите, лаковете и тапицериите също били с изключително качество от местни производители. Така изработените каляски и файтони били достойни дори за царския двор на Фердинанд.
Участвайки в множество изложения в страната и Европа, колите на Мито Орозов печелят сребърни и златни медали.
На едно от тези изложения в Париж той се запознава с американеца Хенри Форд, който му предлага съвместен бизнес. След дълго пресмятане и размишления, Орозов тактично отклонява предложението, защото си дава сметка, че трябва да направи компромис с качеството на произведените коли. С това той не може да се примири. Продължава производството на местна почва. Включва се в образоването на бедни деца, чиито родители нямат средства. Наема и плаща на ратаи, които да помагат и обработват земята, а синовете в тези семейства изпраща на обучение в западна Европа да учат чужди езици. Завръщайки се в България помагат за развитието на фабриката „Орозов и сие“ . Именно тези млади и образовани мъже поддържат презокеанската връзка на Мито Орозов с американеца Хенри Форд.
На 30.09.1923 година Враца е разтърсена от експлозии от близкото военно поделение. Въпреки че вижда, че фабриката му гори, Орозов нарежда на служителите си да помагат в бедните квартали на града.
Каква рядкост е този акт на саможертва?! Българският индустриалец губи живота си в опит да спаси покъщнината на бедни стопани на улица „Милин камък“ във Враца. Едва след смъртта му близките на фабриканта разбират за неговите алтруистични постъпки и финансова подкрепа сред местните училища.
Щом разбира за смъртта му, Хенри Форд пише:
„Мито Орозов е един от най-великите индустриални гении, които съм срещал. Това е човек от световна величина“. Към писмото си Форд прибавя и чек от 100 хил. долара (около 2 млн. днешни пари) за възстановяването на Враца.
Мито Орозов е пример за иновативност и постоянно подобрение в своята сфера. Японците следват максимата за житейска философия, кодирана в думата „кайзен“. За тях това означава непрекъснато подобрение през целия живот. Или казано по друг начин – „утре бъдете своята по-добра версия от вчера“, защото България очаква своите нови визионери.
––––––––––––
Доброволец, написал историята: Ралица Илиева
––––––––––––
Източници*:
- Статия на Българска стопанска камара – https://bia-bg.com/magazine/view/33304/
- Кунев И., „Лидерите – Забравените истории на България“, издателство „Orange“ – https://www.ciela.com/liderite-zabravenite-istorii-na-b-lgarija.html?gad_source=1&gad_campaignid=23196065958&gbraid=0AAAABB393I2vjr1C3-FOL8PeIlMQhVipE&gclid=EAIaIQobChMIpaLzlNunlQMVR0NBAh2FARgvEAAYASAAEgLpNvD_BwE
*линковете са достъпни към 20.07.2026